Съвременни хора

Живеем по-малко- от време на време.

Останалото е сив рефрен

Любовта ни- и тя вече е бреме.

По-малко обичаме,ден за ден.

Създаваме митове,величаем герои.

После им слагаме трънен венец.

И до ден днешен има поверие-

Разпънеш ли някого- става светец.

И от мисъл за “ближния” забравяме себе си.

Вадим кирливите ризи на този и онзи без ред.

“За доброто му мислим”-си казваме,

както в оная притча за “добрия” съсед.

Стриктно спазваме десетте божи заповеди.

На думи естествено,не на дела.

“Такова е времето”- се оправдаваме.

И “скромно” се перчим,че сме божи чеда.

Ето това е-хора модерни,

Живеещи в края на 20тия век.

“По-близко до бога,по-далече от себе си”-

това е девиза на “добрия” човек.

Не разбрах само нещо,хора съвременни,

Искам един,единствен въпрос да задам.

Ако назад се върнеше времето,

Би ли създал господ Адам?!....