Мило мое,ненагледно,
откъде се появи?
Две ръце да ти протегна
и ще ги докоснеш ти.
Ще се срещнем под дъгата,
там е нашата съдба.
Погали ме в тишината,
свела съм към теб глава.
Тъй е ново,тъй е странно
всичко случило се с нас.
Искаш ли да се протегна?
и ще съм при тебе аз.
Но дъгата се явява,
само след дъжда,нали?
И тогава аз ще видя
в нея твоите следи.
А сега вали навънка
и ухае на сълзи
След като изгрее слънце
чакай под дъгата ти.
Мило мое,ненагледно,
зная как се появи.
Аз във себе си погледнах-
ти си там,и ме откри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар