За тъгата

Тъгата се е свила в мен,
на топличко изнича през очите ми.
Започва тъжния ми ден,
а вятърат се роши във косите ми.

Напомня ми за теб,да не тъгувам,
да се усмихвам на живота от сърце,
към любовта ти с мисълта пътувам
и към усмивката ти на дете.

Доплаква ми се като си припомня,
че няма те до мен и ме боли,
но погледа ти нежен аз запомних
и топли ме, и гали ме и ме гори.

Защото аз за теб живея,
за ласката ти и за любовта,
за нежната ти сила аз копнея
и да усещам твоята ръка.

А пък тъгата все така наднича
през погледа ми насълзен,
но аз си знам ,че ме обичаш
и се усмихва тъжния ми ден.