Среднощно

Когато ме застигне вятър
в гръб и шеметно ме духне,
Косите си събирам в шепи
от страх че нещо в мен ще рухне.

Така ме стигна ти, любими
и завъртя във мен вихрушка.
Но нищичко не стана мили,
освен че обич в мен залюшка...

Със порив силен ме отнесе,
с любов напълни ми сърцето,
листа и обич ми донесе
докосна ласкаво детето,

което в мен се крие тъжно
и търси ласка непозната.
Докосваш късните ми сълзи
и аз усещам ти душата.

Познах те,ти си моя вятър
Теб търсих дълго във гората
и лутах се и търсих лудо-
за мен си чакана отплата.

Докосваш тъжните ми устни
и палиш в мене страстна жажда
и аз в душата си те пускам
и моето сърце проглежда.