Боли ме господи,боли ме,
За теб за мен и за объркания свят.
Напразно споменавам твойто име,
Проблема не е в теб,а в нас.
Какви сме хората,такива странни-
Уж въздуха,водата,всичко е по-равно.
А все делим,пресмятаме и мислим-
Не ние да сме по –добре,по-зле да е съседа.
Дете стои пред мен-невинно ,чисто,сладко,
А утре ще е като всички нас.
Живота ще го поочука,ще позагуби туй,онуй.
И ще се озлоби,ще ръфа с зъби
И ще му стане сладко да пролива кръв.
Душите си погубихме,
Успяхме господи и този път…
Запратихме по дяволите любовта,
Убихме слънцето,попарихме тревата
Остана сивото,бездушното и мъртвото.И самотата.
Боли ме господи,боли ме.
Но не е в теб проблемът,а във нас….
Наистина боли,боли,боли
ОтговорИзтриване