Среднощни мисли за теб

Среднощен час е,паля си цигара,
димът се стеле покрай мен,
застива всичко в нощната омая
ноща е тук след шарения ден.
Ден,пълен със смеха ми,
със вярата ми в утрешния ден,
с любовта ,която в мен палиш,
и погледа ми в теб е устремен.
Но нощите са тъй самотни,
горчиви,като моите сълзи...
Мечтите ми са мъничко сиротни,
и малко,мъничко боли...
Не трябва,зная и не бива,
да слушам тъжното сърце,
което в безумна страст застива
жадуващо за твоите ръце.
И аз се моля със премала
да бъде недалеч деня,
когато се отпусна отмаляла
и на гърдите ти спокойно да заспя.
Ноща е тиха и самотна,
дочувам тихия й стон
копнеещ ласката ти жадна,
там тя намира своя дом.
Но тази нощ не е безкрайна,
до утрото делят ме часове,
когато ще дочуя твоя глас омаен,
и пак ще тупка бързо моето сърце.
Обичам те,любов! Това е
най-истинското в моя ден,
и зная,че ще бъда твоя
и този миг ще е благословен.