Във късната си есен аз те срещнах,
тъй дълго чакан,тъй желан..
И като морски бриз обгърна ме и ме понесе
над своя необятен океан.
Със тебе полетях и над вълните
със тебе синевата засия,
цветя заплетоха ми се в косите,
в небето грейна шарена дъга.
И есента във пролет се превърна,
запяха птици,зашумя трева,
ухание на цвят неземно ме обгърна
за нов живот роди ме любовта.
Политнах с теб и в радост се превърнах,
сърцето ми изпълни се с мечта,
живота ми със щастие изпълни…
И вече не е късна есента.
Няма коментари:
Публикуване на коментар