Самотата

Самотата отново е тук.

Безшумна,незрима и все пак видима.

Обгръща ме с две студени ръце,

а дъхът й е леден.

Самотата е тук

И май винаги е била.

Дали скрита в ъгъла,забравена,прашна,

или закачена на стената

картина на известен художник..

Била е,тук е,ще бъде.

Навсякъде в мен,около мен,

безплътно присъствие.

Ужасна е,мразя я!

Но не мога да я изгоня...

Вече е част от мен,от живота ми.

Поглежда ме с огромни очи,пълни със сълзи.

Само тя май ме разбира.

Най- верния ми спътник,макар нежелан.

Пак е нощ,после ден...и така до края- вечен кръговрат.

Пълен с болка и щастие,любов и омраза.

И самота.

Тя е началото,тя е и края.

Защо да я гоня?

Даже ще станем приятелки,

ще си бъбрим по женски на чаша кафе,

И ден след ден тя ще ме обгръща все по- силно,

ще навлиза все по- дълбоко...

докато остане само самота..