на моя вятър...

Подухна леко във лицето ми,
искрица пламна,разгоря
полъхна нежно във сърцето ми
и лумна огън в пепелта.

Мой нежни ветре,моя нова слабост,
аз нямам вече миг покой.
потърсих те в ръцете си,но те са празни
но кой ли може вятъра да хване,кой..

В съня ми отведе при звездите
докоснахме ги заедно с ръце
усетих как ме лъхна по косите
и устните ти вятърни по моето лице.

Да имаш вятъра-това е
най-невъзможното на този свят.
но аз те хванах-как не зная
и по усмихнат е деня ми с теб.