Обидата

Обидата отново се е свила в сърцето ми.

За кой ли път я приютявам и мълча?

Стои си там на топло и наднича през очите ми

И замъглява погледа ми със сълзи.

Безумен вик, огромна болка е душата ми

Сърцето ми-мишена за стрели.

Любимо хоби ми е мъката,

Страдание и многото сълзи.

И тъжна музика отново се разлива

Обвива плътно тялото ми пак цигарен дим.

А мислите объркано се блъскат в главата ми

Като в огромен лабиринт.

Какво любимо занимание-

Да те боли, боли и пак боли.

Да гледаш как танцуват болката и мъката.

Ефирно, гъвкаво извиват пак снаги.

В един неземен, странен танц.

А някъде дълбоко в мен

Обидата наднича през очите ми.

На всекиму е съдено да страда

О да, разбирам го, но пак боли.

Една голяма, хубава награда

Ще бъде топлината в нечии очи.

Но печелившите са много малко

А аз за кой ли път не съм от тях.

Животът е една лотария,

Печелиш, губиш-

Колелото се върти.

Опитвам да осмисля себе си

Чрез всичките обиди, болки и сълзи.

Но те са много малко, недостатъчно.

Е, значи пак ще ме боли.

А пък обидата все тъй се крие в мене,

Хареса й, спотайва се, усмихва се дори.

"Ами добре, щом искаш ..." казвам си.

И пресушават сълзите ми слънчеви лъчи ...