Студ в сърцето

Студена нощ,прехвърчащ сняг,

и бели преспи във сърцето.

Замина си от мене любовта

и тихичко заплака в мен детето.

Защо загубих ласката и нежността ти,

защо угасна огъня в очите ти,

защо изчезна любовта ти,

защо останаха единствено сълзите ми?

Студено е,замръзнах цяла

защото нямам вече топлина,

душата ми трепери бяла

посипана от сняг,затрупана от самота.

Ти беше моето огнище,

уютно,сгряващо и тъй любимо,

сега остана само пепелище,

и в мен вилнее люта зима. 

Обичам те..прошепвам отмаляло,

а шепота ми вятъра отнася,

за ласката ти тръпне цялото ми тяло,

и бяла смърт душата ми унася.

Сънувам устните ти,бавно те прегръщам

 от студ страните ми са посинели,

сковаващ мраз изцяло ме обгръща,

очите ми от скръб са потъмнели.

За мене вече няма лято,

 и цветното изчезна от света ми,

остана само сивобяла зима,

погребала навеки любовта ми.