Огън за теб

Запали огън във душата ми

да стоплиш своето сърце,

измръзнало от дълга зима,

от сняг и студ и ледове.

Уплаших се за теб и го подкладох

с искрица нежност и любов,

и чай от слънце ти направих

и те обвих със топъл зов.

да поседиш при мен и да не бързаш

на дълъг път да тръгваш пак,

аз огъня отново ще напаля,

ти стана ми любим и сложи своя знак.

В душата ми,при своя огън,

постоплил твоето сърце,

и вече няма дълга зима

и сняг и студ и ледове.

на моя малък принц

Мило мое,ненагледно,
откъде се появи?
Две ръце да ти протегна
и ще ги докоснеш ти.

Ще се срещнем под дъгата,
там е нашата съдба.
Погали ме в тишината,
свела съм към теб глава.

Тъй е ново,тъй е странно
всичко случило се с нас.
Искаш ли да се протегна?
и ще съм при тебе аз.

Но дъгата се явява,
само след дъжда,нали?
И тогава аз ще видя
в нея твоите следи.

А сега вали навънка
и ухае на сълзи
След като изгрее слънце
чакай под дъгата ти.

Мило мое,ненагледно,
зная как се появи.
Аз във себе си погледнах-
ти си там,и ме откри.

думи за любовта

 ...знаеш ли колко дълги са нощите,когато тръпнеш от желание за някого,а той не е до теб?Знаеш ли колко са безкрайни часовете,когато чакаш часа,в който ще се докоснете?И колко са кратки минутите,когато сте заедно?
Мечтая за миг безвремие,когато няма да броя минути,часове и дни,а просто ще се наслаждавам на момента...когато всичко сиво ще изчезне,а аз ще стана една приказна Дороти,отишла в страната на Оз,където всичко е цветно и вълшебно....знаеш ли колко звездна е ноща,когато те галят любими ръце и ваят по тялото ти съзвездия?Тогава всяка една звезда сияе,защото долавя искреното ми щастие,когато споделям любовта си,когато еротиката не е просто едно удоволствие,а е сливане на душите...тогава ноща не е просто нощ,а приказен балдахин,който е скрил телата ни и ни е дал миг уединение,далеч от думи,хора,гълчава,погледи,упреци....тогава щурците припяват заедно с моя стон любовна песен,а всичко е застинало,заслушано в нас...когато обичаш,тогава докосването на телата не е просто секс,а е любов,тогава изригва невероятен вулкан от страст,залива те лава от удоволствие и те обсипват искри от желание...и това няма край,може да стане отново и отново...и изгаряш и се раждаш от пепелта..като феникс.И всяко ново раждане е все по -хубаво и по- хубаво...и всеки нов вулкан е все по- огнен и изпепеляващ...знаеш ли,любов моя?Знаеш,защото ти си с мен тогава,когато изригва този огън,ти си с мен,когато изгравят тези звезди,ти си с мен,когато ни обвива ноща....обичам те!

Страст

Такава страст гори в мен,
такава лудост ме изгаря..
Словата ти откриват място в мен,
в сърцето ми жарава палят.

Така те искам,толкова жадувам
за ласката ти нежна и желана
без тебе силно боледувам
без теб душата ми е рана.

Неистово копнея да те имам
дори и само да те гледам
но любовта ми ме залива
протягам две ръце за тебе.

Обичай ме,любими,дай ми сила,
люби ме нежно и мечтано
завинаги съм твоя,мило
ти си съдбата ми желана.

Твоите очи

Магията във твоите очи

опива ме като червено вино.

Стихия бурна ме залива на вълни,

сърцето ми препуска лудо.

Страстта във твоите очи

ме кара да немея жадна,

от мен сияят слънчеви лъчи,

за тебе аз копнея гладна.

Любовта във твоите очи

в огън жарък ме изгаря.

Пристъпвам тихо мълчешком

да те докосна и да те погаля.

Ах,тези,твоите очи,ме омагьосват,

взирайки се в мен ме подлудяват.

Красива музика във мен звучи

и любовта ти с нежност ме дарява.

Студ в сърцето

Студена нощ,прехвърчащ сняг,

и бели преспи във сърцето.

Замина си от мене любовта

и тихичко заплака в мен детето.

Защо загубих ласката и нежността ти,

защо угасна огъня в очите ти,

защо изчезна любовта ти,

защо останаха единствено сълзите ми?

Студено е,замръзнах цяла

защото нямам вече топлина,

душата ми трепери бяла

посипана от сняг,затрупана от самота.

Ти беше моето огнище,

уютно,сгряващо и тъй любимо,

сега остана само пепелище,

и в мен вилнее люта зима. 

Обичам те..прошепвам отмаляло,

а шепота ми вятъра отнася,

за ласката ти тръпне цялото ми тяло,

и бяла смърт душата ми унася.

Сънувам устните ти,бавно те прегръщам

 от студ страните ми са посинели,

сковаващ мраз изцяло ме обгръща,

очите ми от скръб са потъмнели.

За мене вече няма лято,

 и цветното изчезна от света ми,

остана само сивобяла зима,

погребала навеки любовта ми.

Закъсняло,но истинско

Когато исках да те имам,
те нямаше в живота ми,уви.
Зовях напразно твойто име,
напусто търсех твоите очи.

Отказах се, но се надявах
сърцето ми да си намери дом.
В него аз да съм любима-
И да пристъпя като в храм.

В който всичко е желано,
и търсено през целия живот.
И който има твойто име
и е изпълнен с любов.

И ето че те срещнах,най-накрая
познах душата ти у мен
теб търсих,тебе аз желаех
сега сърцето ми е в плен.

И всичко е така красиво
и тъжна сладост има в мен.
Мелодия любима се излива-
ти си мечтата ми за всеки ден.

Очакване

Часовника бавно тиктака..

 секунда, минута и час..

Да падне чакаме мрака,

да свържем сърцата във нас.

Да се докоснем за първи път нежно,

онемели от безкрайна любов.

Да се целунем за първи път страстно,

всеки за другия на всичко готов.

Часовника бавно тиктака..

последни минути до нашия час..

И тогава в пелената на мрака,

ще поканим звездите при нас.

Съвременни хора

Живеем по-малко- от време на време.

Останалото е сив рефрен

Любовта ни- и тя вече е бреме.

По-малко обичаме,ден за ден.

Създаваме митове,величаем герои.

После им слагаме трънен венец.

И до ден днешен има поверие-

Разпънеш ли някого- става светец.

И от мисъл за “ближния” забравяме себе си.

Вадим кирливите ризи на този и онзи без ред.

“За доброто му мислим”-си казваме,

както в оная притча за “добрия” съсед.

Стриктно спазваме десетте божи заповеди.

На думи естествено,не на дела.

“Такова е времето”- се оправдаваме.

И “скромно” се перчим,че сме божи чеда.

Ето това е-хора модерни,

Живеещи в края на 20тия век.

“По-близко до бога,по-далече от себе си”-

това е девиза на “добрия” човек.

Не разбрах само нещо,хора съвременни,

Искам един,единствен въпрос да задам.

Ако назад се върнеше времето,

Би ли създал господ Адам?!....

Сираче

Детски очи, пълни със   болка,

Горяща с пламък на сълзи непроляти.

Аз съм копеле-безмълвно повтарят очите.

Неприличната дума преглъщат с мъка.

Колко пъти в съня си очакваше мама,

с нежни длани да погали страните му,

колко пъти очакваше татко,

Да погледне с любов във очите му.

Колко пъти се смееха заедно,

а околните страшно завиждаха,

колко пъти се носеше с вятъра,

И цветя се плетяха в косите му.

Но с утрото идва жестока действителност-

Няма никой, самичък в креватчето,

Плаче тихо и крие очите си

И сълзите си трие с юмручета.

Малък, хубав, с очи ококорени,

А обречен да бъде самотен

И да страда до края на дните си,

Да събира човешката болка.

Да се буди самичък в постелята,

Да се пита защо е различен

Да заплита въпроси и отговори

И да иска да бъде обичан.

Не разбираме ние, околните

Колко много е болна душата му,

Поглед хвърляме безразличен

И раняваме още сърцето му.

Да прости господ това нежелание

Да  прегърнем чуждата мъка,

Да помогне да бъдем заедно

И да спасим света от разруха.

Обидата

Обидата отново се е свила в сърцето ми.

За кой ли път я приютявам и мълча?

Стои си там на топло и наднича през очите ми

И замъглява погледа ми със сълзи.

Безумен вик, огромна болка е душата ми

Сърцето ми-мишена за стрели.

Любимо хоби ми е мъката,

Страдание и многото сълзи.

И тъжна музика отново се разлива

Обвива плътно тялото ми пак цигарен дим.

А мислите объркано се блъскат в главата ми

Като в огромен лабиринт.

Какво любимо занимание-

Да те боли, боли и пак боли.

Да гледаш как танцуват болката и мъката.

Ефирно, гъвкаво извиват пак снаги.

В един неземен, странен танц.

А някъде дълбоко в мен

Обидата наднича през очите ми.

На всекиму е съдено да страда

О да, разбирам го, но пак боли.

Една голяма, хубава награда

Ще бъде топлината в нечии очи.

Но печелившите са много малко

А аз за кой ли път не съм от тях.

Животът е една лотария,

Печелиш, губиш-

Колелото се върти.

Опитвам да осмисля себе си

Чрез всичките обиди, болки и сълзи.

Но те са много малко, недостатъчно.

Е, значи пак ще ме боли.

А пък обидата все тъй се крие в мене,

Хареса й, спотайва се, усмихва се дори.

"Ами добре, щом искаш ..." казвам си.

И пресушават сълзите ми слънчеви лъчи ...