Дъждовно
не спира и не спира да вали...
и кално е,и мръсно е,и мокро е,
и тъжно е..все пак- не спира да вали.
Вали почти безшумно,тихо,ромонящо,
като поток излива се,но вътре в мен.
Мъгла прокрадва се зовящо
облича ме копринено във сивия ми ден.
И капчици блестят прозрачни във косата ми,
в короната ми бисери са те.
Не,слънце няма във душата ми,
дъждовни облаци са моето небе.
Понякога се чува силен гръм
и святкат огнени лъчи,
изсипва се потоп с дъждовен звън,
и цели дни не спира силно да вали.
Понякога пък тихо,нежно,
вали като ефирна пелена
и пада някакси небрежно,
дъждът във моята душа.
Сезона е дъждовен,постоянен
вали като утеха,нежна ласка
и аромат на дъжд обвива ме уханно,
любовно гали ме и ме унася.
Завинаги е този дъжд в сърцето ми,
не ще изгрее слънце в моето небе,
завинаги ще съм протегнала ръцете си,
но само с мокри капки ще са пълни те...
