Дъждовно

Сезона е дъждовен...във сърцето ми...                             

не спира и не спира да вали...

и кално е,и мръсно е,и мокро е,

и тъжно е..все пак- не спира да вали.

Вали почти безшумно,тихо,ромонящо,

като поток излива се,но вътре в мен.

Мъгла прокрадва се зовящо

облича ме копринено във сивия ми ден.

И капчици блестят прозрачни във косата ми,

в короната ми бисери са те.

Не,слънце няма във душата ми,

дъждовни облаци са моето небе.

Понякога се чува силен гръм

и святкат огнени лъчи,

изсипва се потоп с дъждовен звън,

и цели дни не спира силно да вали.

Понякога пък тихо,нежно,

вали като ефирна пелена

и пада някакси небрежно,

дъждът във моята душа.

Сезона е дъждовен,постоянен

вали като утеха,нежна ласка

и аромат на дъжд обвива ме уханно,

любовно гали ме и ме унася.

Завинаги е този дъжд в сърцето ми,

 не ще изгрее слънце в моето небе,

завинаги ще съм протегнала ръцете си,

но само с мокри капки ще са пълни те...