Дълго време исках да бъда обичана,

дълго време копнях да бъда желана,

отчаяно исках в мен да се врича

някой,за когото да съм глас на камбана.

Превърнах душата си във пустиня

в търсене на миражи- любови.

Не приех ничия милостиня,

исках обич,а не окови.

Не получих желаното,само мъка..

И спрях да търся любов невъзможна.

Заключих сърцето си на разлъка,

и приспах душата си тревожна..

Сега зная- няма да бъда обичана

И да- зная!Няма да бъда желана.

Но колкото и да се отричам,

любовта е моята смъртоносна рана.

От нея родих се...

от нея загивам..

За нея живея...

Дори да умирам...